Слънце ли? Едно е то.
Май съм ти като звезда...
една от многото
и никога една.
Обичаш ли? Може.
Но искам и дела...
Наслушала съм се,
любов, на думи.
Искаш ме? Идвам аз.
Но идват и трета, и пета...
Осмата вече, любов,
спира ти дъхът.
Дъх за мен? Има, знам.
Но защо не е всичкият за мен?
За много има. И за всеки ден.
Нима не е то проблем...
Усмихни се! Тъй ми казваш.
Тъй и искам аз.
Но защо е този страх в очите?
Усещам... не съм момиче на мечтите!
© Виктория Андреева All rights reserved.
Хайде да си тръгвам ..че и моя спря от това,което си написала