Jan 12, 2010, 12:04 PM

Да те искам е дарба 

  Poetry » Love
895 0 8

Пътувах за стотна от времето,

по ръба на счупена чаша,

отпита навреме от бремето,

след доза  вина (но не наша).

 

Скитах, объркан в пустинята,

със  стадо от диви камили

и ръцете, потънали в тинята,

с твоите се бяха простили.

 

Не зная за своята карма,

къде е, дали ни познава…

Дали да те искам е дарба,

която невинно прощава.

 

Изцеждам душата си в облак,

увиснал от твоя прозорец.

Земята отдавна е обла,

простряна за тебе - отгоре.

© Георги Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??