Да те пресъздам във песен,
кратка, пееща за любовта.
Да те сравня със тъжна есен,
посипана с пътеки от листа.
Да те пресъздам като звезда,
над някой сив прозорец тя да грее.
Като тежка, черна самота,
свещ в душата ми да тлее.
Да те пресъздам във стих незнаен,
ти да си плах, дори тъгуващ.
Да те пресъздам във миг нетраен,
за чувства някак си жадуващ. ...