Беднотия, брате, за хлебец не достигат,
И Отново черни мисли се надигат!
Как ще облечеш децата, пла́тиш тока?
Как ще оцелееш? – Реалността жестока…!
Ходиш като просяк, обуща стари,
сърце се къса, животът те попари!
А ти почтен си, лъжа не знаеш,
настъпиш мравка – ходиш се покаеш,
така възпитал и децата си прекрасни,
деца прекрасни, а времена ужасни,
жената мила, добра, любяща,
кога е трудно, за ръка те хваща, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up