Може би ще дойде ден
и аз отново ще те видя...
Ще бъда доста променен –
бразда в челото ми ще скита!
Косите ми навярно ще са триж
по-бели и проскубани, и редки,
но ти поспри... поспри се и ги виж –
очите изпод старите ми клепки!
В есента ми топла се задръж,
макар и стари сме едни и същи...
B скута си за малко ме подръж,
да ти завия лятото за вкъщи!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up