Aug 13, 2013, 8:03 PM

... Да тръгна 

  Poetry » Phylosophy
800 1 2

Когато сили нямам да дишам

и не искам нищо и никой не обичам,

когато агонията ми в шепа пепел ме превръща -

тогава отново всичко към теб ме връща.

 

Щом слънцето чернее и уж се усмихвам,

а в мен сълзи валят -

когато отново осъзнавам, че лъжа е този свят -

тогава просто искам без посока, на някъде,

макар и бавно да тръгна -

само напред да вървя и никога,

никога назад да не се обърна!

© Виолета Веселинова - Ил All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??