Когато сили нямам да дишам
и не искам нищо и никой не обичам,
когато агонията ми в шепа пепел ме превръща -
тогава отново всичко към теб ме връща.
Щом слънцето чернее и уж се усмихвам,
а в мен сълзи валят -
когато отново осъзнавам, че лъжа е този свят -
тогава просто искам без посока, на някъде,
макар и бавно да тръгна -
само напред да вървя и никога,
никога назад да не се обърна!