ellyst (Ели)
136 868
Mar 22, 2012, 1:06 PM

Да убиеш вълчица 

  Poetry » Phylosophy
2257 0 31

Луната - пълна. Вълчи час. По вените ми тръгва мракът.

Първичен, неподправен бяс във челюстите ми протраква.

Потрепва мускул. Кехлибар и кръв е погледът ми мътен.

Не съм човек. Не съм и звяр. Сега съм просто гняв безпътен.

Висят изхлузени до мен различните ми  вълчи кожи.

Извивам шия и студен викът ми мрака разтревожи.

Без дъх да взема, ще крещя. Дано от тоя бяс олекна.

Не ме долюбва мен нощта... Поне сълзите ми да текнат!

Да скъсат грапавата злост в трахеята ми загнояла -

недооглозганата  кост на съвестта ми застояла.

Ни да преглътна, ни да мра. Вината като бич се мята.

И всеки спомен е дамга,  и всяка мисъл е разплата.

Така и трябва - да боли. Чистилище ми се полага.

Щом кехлибарът се стопи и взорът заблести от влага,

ще знам, че Бог ми е простил и всичките ми вълчи кожи

с една човешка е сменил.  По образ и  прилика Божия.

© Ели All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??