Вдигнала съм ръце.
(Дали не ги пък повдига и вятърът?)
И съм си изпрала душата
от спорове.
Битките, по-точно - оглозганите им кости,
съм ги заровила в двора.
И ми е някак леко сега,
на душата ми, уморената.
Продължавам да щъкам.
Нали имам деца.
Другото -
да ви имам проблемите.
© Павлина Гатева All rights reserved.