Не знам дали да вярвам в тази обич.
Ранява. Не от тебе ме боли.
Боли ме от това, че всъщност повече
от всяка невъзможност си ми Ти.
Не искам да ме сбираш в свойте шепи.
Аз трябва да те пълня със прегръдка,
а не да съм Поет от прах и пепел,
с почупено сърце от грозна мъка.
Не знам дали да вярвам. Ти кажи!
Сълзите още пълнят всички облаци.
Във минали любови, и сега тежат.
Дъжда ми е наречен от проклетници. ...