А трябваше да се науча много рано,
да не превръщам в дом сърцето си,
понеже там следи останаха
от много, необичащи човеци...
И как да вярвам? (Още вярвам ви.)
На чужди думи, с моите надежди,
дори ядосан, жлъчен и покварен,
все още в мен останала е нежност.
Защото иначе не би те имало.
Не бих те настанил дълбоко в себе си.
Не бих намразил цялото си минало,
ако не знаех, че си бъдещото време. ...