Да ослепея искам аз
и да не е нужно аз дз дишам.
Да спра да чувам и да нямам глас.
И стихове да спра да пиша.
За да не виждам тебе постоянно,
да не усещам твоя аромат.
Гласа ти да не чувам непрестанно
в измисления ми, самотен свят.
Но това ще значи да загина -
без очи, без въздух... и без тебе.
Ти дойде, поспря се и отмина.
Защо със себе си не ме отведе!?