lorsa (Лора Димитрова)
96 385
Dec 8, 2009, 12:30 AM

Да замажеш положение... 

  Poetry » Love
1031 0 13

 

В ръцете му ставах на пясък -
 той не знаеше
как да предпази сърцето ми
 и го превръщаше в плясък,
 скрит
 на пустинните птици в крилете.
Бях песъчинка в окото му.
 Не знам как издържаше
да
 не премигне,
 когато сълзеше животът ми
 от страх,
 от безсилие...
 ... от недоимане.
 Трябвах му като часовник -
 всяка минута да вижда през мене,
 през тънката пясъчна струя
 на чувството ми
 за любов
 в непотребност.
 ... И така изостави ме в ятото.
 Изтече минутата.
 В дъното
 спрях.
 Примигна.
 И с ужас прозрях го -
била съм
 в очите му...
... хвърлена прах.

© Лора Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??