Да знаеш...
Да знаеш как искам да умра!!!
Не искам вече да плача скришом през нощта,
не искам вече все да страдам,
че не съм достойна да живея за никой на света.
Да знаеш колко пъти съм плакала,
да знаеш колко съм страдала,
да знаеш колко ме боли,
че никой не откри болката във моите очи.
Да знаеш как всяка вечер
гледам към звездите и бленувам по мечти.
Да знаеш колко се измъчвам,
че никой не разбра, че душата ми кърви.
Да знаеш как боли
да гледаш тъжните очи,
да виждаш болката във тях
и да проплакваш пак.
Да знаеш как искам да умра!!!
Така е лесно, зная,
но нямам вече сили да продължа.
Аз страдам, че никой не ме разбра
и не осъзна какво и е на моята душа.
Да знаеш как искам да умра!!!
© Теодора All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
А не... Без умиращи
Погледни по ведро на нещата и всичко ще е наред!
-
уоу,уоу!!задръж!явно не си чула че ООН забраниха на деца под 16 години да искат да умиратслед не много време ще гледаш с усмивка и умиление на този стиха на бас!
-
Много е хубаво малко мрачно, но вероятно това ти е целта. Наистина е много хубаво, продължавай да пишеш!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
