Очите ми улавят твоя поглед.
В миг иска ми се да съм сляпа,
да не виждам пламъка, горящ в тях,
да не виждам неугасналата страст.
И в следващ миг извръщам аз глава,
усмихвам се игриво.
Продължавам да бъда сама,
защото макар и да виждам,
не чувам твойто: "Ела!"


Слънцето пак си играе с мен,
гали ме нежно, не спира.
Капки, обагрени в пурпур, стичат се.
Удоволствието смесва се с болка.
Прокрадва се спомен за мраморна статуя,
а там... там долу аленеят ръцете ти!