Apr 4, 2008, 7:49 AM
Даденост
Не ме приемай като нещо утвърдено!
Не съм жена, с която се привиква.
Не взимай пак прибързани решения,
че моят път без теб е за наникъде -
като в безбрежна пясъчна пустиня.
Това е вече осъзната истина!
Но аз не съм ти дадена завинаги.
И мога да си тръгна, ако искам.
Щом всяка нощ поемаш със таксито,
а в стаята потръпват раменете ми,
оставени от тебе незавити
под сребърния танц на ветровете.
Щом се събуждам винаги без тебе,
а ти кафето си изпиваш сам,
дали такава обич е потребна?
За теб - навярно... А за мен? Не знам...
© Бианка Габровска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
БРАВО!!! Страхотен стих!!!
-
''Но аз не съм ти дадена завинаги.
И мога да си тръгна, ако искам.''
Много ми харесва идеята!Не бива да приемаме нещата за даденост, а да ги оценяваме тогава, когато ги имаме!Поздравявам те
-
Всеки твой стих ме кара да се замислям...и пак да се връщам към него! Поздрав и от мен!
-
Такъв стих не би могъл да бъде написан по този начин, без да се преживее... Боли от истина...
-
Тъжен стих...толкова е тъжна понякога любовта...
с обич, Бианка. много ми хареса. -
Супер е! (това беше първото изречение, зародило се в мен след прочита)
-
Поздравления и от мен.
-
Много,много харесвам
любовната ти поезия!
Този стих е невероятен! -
да, да! много добро!
-
Усетих болката, от самотата на "незавитите рамене" късно вечер.
Такава любов наранява, но дали можем без нея?
Обичам да те чета ,Бианка! -
Чудесно! много стойностно и категорично - замислящо и докосващо...
-
Браво и от мен!
Силен стих, от силна жена! -
Хубаво е , да
-
Много мъдро и истинско...Поздравления!!!
-
Гордо! Достойно! Категорично!
Браво, Бианка! Само така може да се стресне един мъж. Но не всеки го може...
Поздрав! -
Аплодисменти,Бианка!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Никой не е даденост!
Не бих могла по - добре от теб да го напиша!
Страхотен стих!