Свързват ни толкова други неща,
само любовта остана в сянка...
Прогони я като поредната жена,
държа се с нея като със държанка!
Не ù повярва, взе я за фалшива,
а тя за теб душата си раздаде!
Нали заради теб я пазех жива,
ала кажи ми, ти какво ù даде?
Раняваше я с мъжката си грубост,
за миг не пожела да я почувстваш!
Помисли я за слабост и за лудост,
не искаше да влагаш в нея чувства! ...