Tita_Marello (Тита)
56 141
Dec 23, 2016, 10:00 PM

Дадох му одеяло... 

  Poetry » Landscape, For kids, Phylosophy, Civilian
870 1 4

 

Днес отваряйки прозореца,

видях един снежен човек

без палто и без топлина.

Имало я е, но си е отишла.

 

Главата му беше покрита

със шапка, но ледено студена.

Имаше и морков за нос,

но от мъглата не дишаше той.

 

Очите му бяха копчета,

но дълбоки и изпълнени

с изоставени сълзи...

никой не си играеше с него...

 

Шала от земята нямаше,

кой да му подаде. Докато

не се появи едно момче.

Заплака силно и снежко обви. 

 

Аз се трогнах от тази картина.

беше реална, жива приказка.

Тогава излязох и му дадох одеяло.

Децата се появиха и отново си играеха.

 

А снежко, вече се усмихваше,

забравил, за всичко, което

е било преди...гледаше напред

и мечтаеше мечтите им да сбъдва.

 

 

© Тита All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??