~*&*~ Дай ми мъничко Любов...
Снежинки в езерна вода събирам...
В следите от душата ти се взирам
В гората ми дърветата надвисват
Вървя в следата ти Любима
Душата ми се скита
Събирам с дланите си пепелта
Събирам прах
В чаша не от кост
А от кристал
Роден от чиста мисъл
Стоял на дъното
На ручей бистър
Не на таз земя
Дай ми мъничко Любов Любима
Лицето ми без твойта нежност
Е като девствен сняг...
И само твоят поглед мила
Е движеща се кръв~*
В очите ти вселенската тъга наднича
И няма вече езера...
Слепец съм днес
При все че в тебе гледам...
След теб във облаците тичам
С орязани криле
С орязана нога
Изтръгваш цвете от душата ми Любима
Понякога докосвам сякаш се
До твойта плът,
Но толкоз силно ти изгаряш ме...
А тъй студено ми е в тази зима
Почети ми за Любов
Звездице моя мила~*
До масата ми стол самотен има
Във него ти люлееше се
И четеше нявга ми
Увита в шал...
Седях до теб
И чувствах пръстите ти нежно мили
Да галят моята душа
Тъй липсваш ми
На масата ми днес
Една самотна свещ прегаря
Поне в последния ми час
Се спри до мен
Седни отново в туй кресло...
Почети ми ти от тази книга
Искам да заспя
Прегръщан пак
От твоя глас
Изтръгваш цвете от душата ми
Студено ми е в тази зима
И ако само ти за миг обърнеш се
Ще видиш днес един човек
С лице увито в бяла плът
Почти прозрачно да те вика
Езикът ми го няма
Защото той е в твоята уста
Със таз уста ти викаш мен
Сърце любимо...
За миг поспри се в този бяг
Защото аз на педя съм от теб
И в стъпките ти днес събирам прах
21. декември 2011
Л- Е
http://www.vbox7.com/play:e4d938e9bb
© Л-Е All rights reserved.