Даже в мен небето да се пръсне...
и в душата ми порой да завали,
аз ще нося бялата си същност,
щом твоята любов ще ме крепи.
В теб ще се родя със нежност,
по-истински и светъл от деня...
и пак в сърцето ти ще чезна,
за да мога обичта ти да пленя.
Даже в мен небето да се пръсне...
и в душата ми порой да завали,
аз тъй ще си износя кръста,
преди завинаги да си отидеш ти!