Един дакел – Атаман,
стана мой първи редактор.
На него най се доверявам,
на него единствено поверявам -
нахвърлен още на лист,
всеки свой ръкопис.
А той, важен, стиснал го с лапи,
с носле влажно до подтекста му
чак се потапя,
дълго прислушва го с уши дългоуши,
вперил в него най-прецизния си диоптър -
досущ като доктор.
Накрая:
достойнствата му обстойно измерил,
с остър лай или одобрителен клик,
поставя му най-точната диагноза -
в позата на свръхобективен критик.
... И драснал сух подпис с нокът, ефектно,
коректурите праща
по куриер - Вятъра - директно,
или на боклука,
или за печат.
© Вълчо Шукерски All rights reserved.