Душата ми, не могат да затворят
в ковчег от четири стени от тухла...
Свободно рее се тя сред звездите
и търси теб, отново търси тебе.
И въпреки, че тялото умира,
така ненужно на никому,
така ненужно,
със него умира и онзи огън
във гърдите ми- наречен, от някого сърце.
Душата ми лети свободно...
Но, защо толкова много трябва да боли
това сърце, от липсата ти до мен? ...