Не съм във своята Родина!
Орисан съм да бъда сам!
Живота ми така премина,
за лошо-хубаво, не знам...
С тъга по моята Родина,
бленувам да се върна там!
Но границата щом премина,
не чувствам че съм влезнал в храм!
Бодат ме нейните кусури
и всичко случващо се там...
дребнавите житейски бури-
и от това изпитвам срам!
Теглото хорско си остава!
Хайдутството цъфти добре.
Престъпността я управлява
и поголовно се краде!
Във нея няма управия,
докато разприте не спрат!
"Онези" грабят като "Тия"
и хората това търпят!...
Тук хората не са юнаци,
не знаят в кой път да вървят,
проточват само вино в каци
и боб и в празници ядат!
03.09. 2006г. Техеран
© Христо Славов All rights reserved.