Толкова далече бях,
но не те преодолях,
остави ме да те върна,
с надеждата, че един ден ще мога да те прегърна.
Спомнях си за теб с насълзени очи,
макар че отвърна ми с твоите хиляди лъжи.
Уж продължих напред и те забравих,
но явно на теб ти беше доста лесно да ме забравиш,
за миг захвърли общите ни мечти,
а аз не спрях да мисля за теб, за това, което се промени.
Оставам със спомените занапред,
защо ни срещна съдбата, щом не може да съм с теб? ...