Aug 19, 2008, 9:48 PM

Далечен спомен 

  Poetry » Love
919 0 4
Далечен спомен

Светулки бледи рисуват мрежи в нощта,
в тъмата непрогледна, бездушна.
Ние лежим двама край старата къща
и аз ти тихо на ухо шушна:
- Спи, не буди се още!

Заедно един сън сънуваме,
за кулите вишни на светъл чертог.
Кога сме заедно не се страхуваме
ни от мрачна царица, ни войн жесток.
И в сладко безвремие минават час след час,
сякаш ангели светли прелитат край нас.

И тази нощ ще отмине
и слънце ще грейне с блясък вечен.
Но уви, от сладкия сън ще остане
само един спомен далечен.
- Ах, спи, не буди се още...

© Бодуен All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??