Jun 22, 2013, 7:40 PM

Далечен връх 

  Poetry » Phylosophy
931 0 14

Далечен връх            

 

                                (на родителите ми – с обич)

 

Вестявам се понякога за малко –

по мръкнало. Добрата дъщеря.

В тревясал двор безмълвно вяра дялкам,

че мога язви зли да изцеря.

 

Какво ви нося? Стих или беля?

Корав комат и топлина за двама.

Преди да дам трохи, ще разведря

нощта със луннозвездна телеграма.

 

Градът ме смля в стипчива амалгама

от страст, ранени птици, ялов спам...

Завъдих челяд. Но имане нямам,

което пред смъртта си да раздам.

  

Небето имам само – Златно руно,

и връх далечен, слънцето целунал.

 

© Плами All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??