Mar 17, 2007, 2:32 PM

ДАЛЕЧНИ ПРОСТОРИ 

  Poetry
757 0 2

 ДАЛЕЧНИ ПРОСТОРИ

          (Акростих)

      На Димитър Миланов – поет от с. Кладница,

        пернишко

 

Далечните простори се губят във мъглата

И хребетите дремят със поглед уморен,

Мочурищата чезнат, помръкват езерата,

И бели пеликани изпращат тоя ден...

Там някъде прелита високо в небесата

Ъгловато ято в бакъра модросин,

Ранени жерави след него в тишината

 

Минават с вик протяжен във стреловиден клин.

И тънките тръстики им правят там поклони,

Линеят дървесата в угасващия ден,

А вятърът безмълвно листата златни рони,

Навред ги той разнася, печален и сломен.

Остава тишината сред тъжни кръгозори;

Вглъбена, необятна в далечните простори...

© Емил Манов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??