В този свят един,
със злоба... пълен с дим,
кажи, дали си принадлежим?
Със завист и без свян,
без грам надежда, като в клан,
кажи, дали си принадлежим?
И вместо огън, пепелта развята
изпълва ме със спомени завчас.
Нали такава е била съдбата
на всички глупаци като нас?
Себичен страх от непознато
примамва сенките в ъглите. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up