Дали ще ме посрещнеш днес на прага,
с вперени в мен очи, с протегнати ръце?
Дали душата ти – светилник в мрака,
ще приласкае изнуреното от път сърце?
Дали и ще поседнем там под липата,
където изпроводи моята душа на път?
И толкова сълзи изплака тя горката,
тъгувайки за своя свиден, роден кът.
Откъсната от своя дом и единение,
изпратена съвсем сама в тъмнина.
Получи тя свещеното прозрение,
че с Бог - тя никога не е оставала сама. ...