Когато пак решиш, че съм съдба,
дали ще имам сили да откликна,
дали отново ще те приютя
в душата – храмът за молитва.
Предаде за пореден път, не мен,
а вярата в която се кълнеше,
и тръгна си „разумен“, приземен,
обърнал гръб, с подгънати колене.
Така обрече се на тишина
с мълчание... без право на поправка,
за чувствата издигна сам стена,
и с мрежа обгради я ... за добавка. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up