Аз имам много лица.
По малко на всяко приличам.
Аз съм облак. Аз съм тъга.
Ти тъгата обичаш ли?
Аз имам много лица.
И всички са тъмни и мрачни.
Аз съм бездна. Аз съм вина.
Ти обичаш ли нощем да плачеш?
Аз имам много лица.
Всяко носи рана от мене.
Аз съм ножът. Аз съм солта.
Ти понасяш ли рани солени?
Аз имам много лица.
Всяка вечер живея различно.
Нечия сянка съм. Чужда следа.
Ти сянка дали ще обичаш?
Аз имам толкова много лица.
Толкова, чак от ужас да виеш.
Ти вярваш ли? Аз не вярвам сама,
че мен ще обичаш, щом ме откриеш.
© Даниела All rights reserved.
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=122511