Свят, взрял си се във мен и аз във теб. Не си в агония, не съм и аз. По-жив от всякога си, планетата ли си смали. И само се огъваш, не се пречупвам също. Пробуждаш се от сън, отдавна аз. И тържествуваш, трептиш със звуци и с пищни багри. На "Бога с мелниците мелиш бавно", и със Стругацкова фантазия те преоткривам бавно. Свят, осмисляш по човешки и теб, и мен, и с истини клокочиш, с обещаващо небе за бедни и богати. Дали... Ще можеш... Очи щастливи да затвориш...
Дали...Съмнението все пак не е отрицание,би могло да прехвърли мост към надеждата,която толкова е нужна на всички.Поздрав и от мен,Мариолче,за този стих!
Няма надежда, Мариола, всичко е изгубено. Иначе без да видя текста, с който си го свързала, нищо друго няма да добавя. И да, не ми хареса особено, но това не значи нищо повече от една субективна оценчица на един незначителен човечец.
Тома, съвсем ли нищичко не ти хареса...
Да не помествам ли повече неразбираемо щом пиша...
Как да се поправя...
Имам ли надежда...
...Исках да свържа моя скромен текст с текста от песента - как светът
остава някъде непроменен, че има красота и в неизменчивостта, че е хубаво да оставя хората да си намират поне мъничкото щастийце за себе си и когато умират да са поне мъничко, но щастливо живяли...
С поздрав!
Жалко, Тюркоазена Мариола, че няма да имаме възможност да ми обясниш какво си искала да кажеш в този стих. Май се разглежда извънредна връзка между Светът и тюркоАзът, но... аз па кво разбирам?
Поздрав.
Наистина замислящ стих!...
А може би, защото
"На "Бога с мелниците
мелиш бавно"...",
но пък за сметка на това докарва го на ситно...
Прегръдка за този стих, Тюркоазче!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.