На Анджелина много ми приличаш,
особено във сънища дълбоки.
Дали е `щото още те обичам,
или на мозъка - шега жестока?
Но сутрин ме спохождат и въпроси,
когато се мотаеш с пеньоара.
Дали тя ролки като тебе носи?
И включва ли си рано сешоара?
Но щом си ти Джолù, тогава знаеш
до тебе кой съм аз? И още питаш?...
Е, хубаво сега?! Аз ще си трая...
Мъжът ти, бе!... Да, Брад съм!... Пит съм!...
Аз, може да е чудно, но е вярно -
на Брад докарвам го откъм фасона.
Приятелите ми затуй, навярно,
ми викат: "Брат, я - твоята кокона!"
Когато в огледалото се гледам,
аз сякаш него виждам го на живо.
И колко пò във себе си се вглеждам,
намирам те и тебе по-красива.
Не зная само сутрин, на балкона,
и Брад ли зеле като мен претака.
Ех, брат, макар, че имам ти фасона,
аз дрехи си купувам от битака!...
И все пак гот е да сме БРАНДЖЕЛИНА,
дори потънали в съня дълбоко.
След водка с маринована сланина
и истината не е тъй жестока!...
Важно уточнение: Този стих е написан преди 5 г., когато двамата все още бяха заедно.
© Роберт All rights reserved.