Сънувах камъчета разпилени,
подхвърлени небрежно от шаман.
Сънувах себе си през мътно огледало,
усетих се на части разпилян.
Кристална призма пръска нежни искри,
поставена на кофа за боклук.
Сънят ми е едно безсмислие,
синтез на чужди мисли, нейде тук…
Сивкав камък с бели руни,
надраскани незнайно за какво...
Сънувах себе си във кръг от стели,
в акустика от стари времена.
Събирам камъчета бели,
намирам остри стъкълца,
Сънят ми казва, че е време,
отново себе си да събера.
© Иван Иванов All rights reserved.
п.с. Да събере себе си, човек, е най - трудното на този свят и най - висшето- Успех!