Да викам ли, да плача, да се смея ли, не знам.
По-объркана, мисля, никога не съм била.
Искам ли и как... дали и колко да ти дам?
Едновременно убиваш ме и даваш ми крила.
А виждаш ли дъждът как пада капка подир капка?
И как изчезва, измивайки всичко от уморената земя...
И дъгата гордо слънцето обгражда като шапка...
И наплакали се, усмихват се дървета и цветя.
Мога ли и аз така, кажи ми, мога ли така...
да плача безутешно, дълго, като че без край.
Да те погледна после, да избърша сълзите с ръка.
Да се усмихна, сетне ти... и да открием слънчевия рай. ...