Дали не живеем твърде сложно...
Не продавай слънцето, за да си купиш свещ!
(китайска поговорка)
Той бързаше.
Форсираше се.
Нагнетяваше
времето. Рядко
прескачаше зъбци
във веригата от
вкъщи – службата – метрото.
Службата – метрото – вкъщи.
Вредни навици. Изпискването
на месинджъра му звучеше
като майчина ласка.
Дефектът на прогреса
го беше прелъстил и
той приемаше мисълта
за понижение
и липсата на интернет
като малка смърт.
Той се биеше
ожесточено,
като съвременен
Дон Кихот срещу
самотата си.
Тогава си контузи крака
и замина на вилата.
Вилата е пак някаква
префърцунена дума.
Да кажем просто
кирпичена къщурка
в крайдунавско село,
обрасла с дива трева.
Чух, че не струват
повече от три хилядарки
оценено в знаци.
Но оценено в чувства
това само нашият
герой знае.
Някой от офиса му
високомерно би
обобщил:
"Затри се! " или
" Хапят го мишките по цялата глава! "
Но не!
Пишеше по цял ден.
Кръстосваше с патерици
полята, после сядаше
блажено, подпираше
гръб в кората на дърво
и пишеше стихове.
Поглеждаше към небето,
сякаш аха ще получи факс,
на който е записана
велика мисъл.
Трескаво драскаше,
поправяше, добавяше,
като обезумял.
Забравяше, че стомахът
му е празен и го гризе,
като че вътре е заживял
плъх.
В града можеше
да си позволи
вечеря със второразрядна
сочна фолк певица,
с влажни кравешки очи.
Но вече нямаше апетит.
Хранеше се с девствени
поля и ги вдишваше не със
дробове. Със сърце.
Представяше си сега
офиса със струпани накуп
мъже и жени с изопнати
лица и стиснати усти,
мълчат, а душите им реват
в надпревара. Като хор на
загубени души. Усмихваше
се и продължаваше да пише.
На черешова задушница
тръгна към църквата,
която отваряха само за умрели.
И тогава тя му се случи.
Точно на трийсет и три години.
Беше седнал да си почине
и пак го осени някаква
велика мисъл.
Там под сянката на ореха
тя – малката селянка
потупа суетата му
със дръзка
недодяланост.
Тя дори
не се усмихваше.
Но беше слънце.
Береше шипки
и драскаше
по изтънчените
му обноски.
Косите ѝ
със цвят капина
се разливаха
на бисерни въздишки
и вещаеха
прераждане.
Във годината на
технологиите,
той умря
във извивките
на кадифената
ѝ непорочност.
Умря, за да
за да заблести
душата му
във трепетлика
и да възкръсне.
Във сянката на ореха
започна животът му.
Без умисъл за нещо.
По пладне, тя разля
сетивата му във
епруветка от
орехова черупка,
презрялото му его
тупна на земята
и се разплиска.
Вече не куцаше.
Вече летеше.
Хвана за ръка
Нея – Слънцето
и заподсвирка
весело с уста.
А беше тръгнал
към църквата
да запали свещ.
Дали не живеем твърде сложно?
© Силвия Илиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти много, Манол! Изненада ме, бях го забравила. Много се радвам, че ми го припомни. Желая ти прекрасен ден!
-
Браво! Много е интересно! Замислих се и почуствах... май наистина живеем много сложно!
-
Хари, Ласка, Гавраил, Христов и Светле изключително благодаря! Радвам се, че споделих и го възприехте с отворени сърца! Желая Ви красива и нежна вечер!
-
Поразително! Браво!!
-
С чист и спокоен изказ, без надутата празничност на строгите, железни и неподвижни строфи, си поднесла на читателя по оригинален начин отсенките на мисълта и "капризите" на въображението си.
Хареса ми! Поздравления! -
Считам че формата на изразяване е като опаковката тя определя вида но не и съдържанието което е в нея.Формата винаги е била модна тенденция и се променя във времето.Да се абсюлитизира е несериозно.
Харесах съдържанието.Поздрав! -
"Хранеше се с девствени
поля и ги вдишваше не със
дробове. Със сърце."
Нестандартно поднесен интересен сюжет.
Мого ми хареса!
-
Браво ,Силве!!!Разхубававаш се!!!От твоѝте дяволи!!!!
-
Веси и Руми, благодаря сърдечно!
-
Аз няма да кажа нищо по-различно от останалите, защото написаното от теб, Силве, наистина е впечатляващо, от който и ъгъл да го погледнеш! Аплодисменти!
-
Силве, много е хубаво! И нестандартно, което го отличава и го прави запомнящо! Поздравления и от мен!
-
Роби, Мариан, Кате, Ани и Анабел благодаря наистина се чувствам споделена! Желая красива нощ на всички !
-
Хареса ми, Силве, поздравления!
-
Казваш, че няма нищо по истинско от гледката някой да бере шипки и попиването на зеленото от тревата в очите на някого, и сянката на ореха... Всъщност всичко това прилича на храм, в който душата може да си запали свещичка или просто да се усмихне... Другото е суета...
-
Хубава творба!Поздравления, Силвия!
-
Разбира се, че не! По-сложно е, когато започнат коментарите! Поздрави, Силве!
-
Изключително интересно като идея, поздрав за реализирането й, Силвия!...Впечатлен съм!...
-
Здравей Марина и ти благодаря за коментара. Отворено е за интерпретации, но аз лично съм вложила идеята точно за такъв тип жена, без образование , отрудена, пряма, та дори служеща си с диалект. Това в никакъв случай не я прави по- недостойна или по- лоша от съвременната градска жена, точно обратното твърдя. Дано да съм го постигнала.
-
Много интересна интерпретация и какво означава - "селянка"..., има някакво разминаване с проста жена без възпитание и стил, безвкусно облечена и говореща шумно на диалект...!!!
"Там под сянката на ореха
тя – малката селянка
потупа суетата му
със дръзка
недодяланост.
Тя дори
не се усмихваше.
Но беше слънце." -
Благодаря Лора!
-
Да обичаш е най-простото нещо на света.Не са нужни усилия,не са нужни умения.Нужно е само сърце.
-
Роси, Стойчо, Влади, Хари, Младен, Йонче...Благодаря Ви сърдечно ! ❤
-
Динамично и интересно.Браво аз го харесах.
-
Понякога се иска само да се дистанцираме от класическата поетична форма, нерядко предлагаща единствено евтини римушки и ето, че се ражда интересна композиция. С подобен подход поетът Йосиф Бродски стана нобелов лауреат. Но у нас инерцията в мисленето е била винаги на мода. Поздравявам те за смелия и според мен сполучлив опит да свърнеш от традиционното в поезията, Силвия!
-
Добре си го наредила,Силвия!Сложно,ама по нашенски.Поздрави!!!
-
Точно така, Плевелче, твърде сложно живеем. На някой даже им харесва. Поздрави!
-
Не се привързвай!😥 Специални поздрави!
-
Да! Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
