Дали сме толкова заспали...
че забравяме какви сме някога били.
Когато обидени бяхме дори на свойте мечти...
Давахме сърце, любов и още нещо...
Бяхме врагове на пошлостта...
но сега след награди,стихове,споделихме.
Забравихме, че хора сме,пишещи
омайни ,думи и слова.
Е велики сме,щом някой с награди ни дарява.
Замислям се ,дали е истинско или!?
Лъжата,вяра ли е...истина...брега облизва.
Гръм...тишина ,къде изчезна ,човечността. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up