Очите ми са гроздови зърна,
залитат кротко сълзите пияни
и капят върху нечия вина.
А утре - махмурлукът ще остане.
Да събере с треперещи ръце
душата ми. И мъртви да прелее,
да си поплачем - с глас и от сърце,
за вързаното време и за нея,
онази млада, луда и добра
и скрита в огледалото отколе,
любов, която тъй и не разбра,
че мъчи ни - нахакана и гола. ...