Аз няма никога да ти простя!
Защото ти ме заболя до смърт.
А помниш ли на мойте колена,
как плачеше със цяла плът
и някак си тогава всъщност
за първи път докосвах щастие,
и без да зная, че ужасно късно е
и невъзможно да е тъй прекрасно...
А помниш ли това дихание,
с което шепотът ми те обичаше?
Тогава ние с тебе двамата
наистина на влюбени приличахме... ...