Дали ще те дочакам…
Дали ще те дочакам аз в утрото на днешната зора,
дали ще дойдеш, аз не знам...
Но знам, че в мене още тлее обич неугасима там.
Ще минат дни, а може би години,
ще се завъртят като хала времена;
и залеза на всяка вечер ще гледам в самота...
Напомнящо за миг безкраен в тихата тъма,
сякаш зад мене има някой, който ще ми подаде ръка.
Обръщам се с надежда пълна аз назад,
но в стаята няма и помен от тебе, само хлад.
Бликва струя от сърцето в тая тишина
и една сълза гореща се стича по лицето в здрача на тихата нощна тъма.
Как бих искала да бъдеш тук сега,
ала това е мит за моята душа;
легенда стара, древна за любовта,
която аз така и нивга не изпитах досега.
Но ти не знаеш тая моя тайна,
скрита в дебрите на моята душа,
защото не реши се ти да знаеш нищо от това.
Разминахме се двама, просто ей така,
и тръгна всеки пътя си да търси...
Ала аз все още чакам на тоз кръстопът,
с надежда скрита в мечтата, че ти си моят път.
Боли, но по-добре да вярваш, да обичаш,
отколкото скрит в сянка на мъглата пак да тичаш.
Реши си ти, но знай, че живот веднъж се живей
и обичта е нещо, що цял живот те грей.
Не се крий ти зад маска на фалш и на смях,
а покажи се, погледни ме без страх.
Тогаз ще бъдеш някой, разбери...
Защото да обичаш значи да имаш мечти.
© Лили All rights reserved.