Дали съм някога била
на този свят, под този свод огромен
във друг живот, във други времена,
та спомням си го тъй подробен
със всеки лъч, в косите затрептял,
със всеки атом, съградил безкрая,
жетваря, който тъжно е запял
и клонката, от вятър разлюляна?
Навярно птица съм била,
с криле разперени кръжала,
та тъй обичам да летя
в мечтите си, като комета бяла, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up