Но... удавих се в капки любов
с които ме даряваше рядко
бях дивеча на нейния лов
с привкУс на горчиво и сладко.
Преглъщах с сухо гърло и се радвах,
благодарен бях, че я целувах,
мигове на щастие открадвах,
не бях щастлив но... се преструвах...
Капчици любов, безбрежно малки,
а сякаш ме заливаха вълни,
вероятно съм изглеждал... жалък
душата ми когато прокърви?!
Все пак я имах - бе край мен,
оазис бе за мен пустинен
и сили черпех, ден след ден
от мисълта, че мога да я имам...
Все още ми жадуват сетивата,
Жена!...
© Валентин Желязков All rights reserved.
душата ми когато прокърви?!
Все пак я имах - бе край мен,..."
Хубаво е!