Дали защото...
Дали защото нещо се обърка, аз не знам...
Чудовище хриптящо се възправи
от бездните бездънни на ужас и на мрак
Вилнеещо страшилище...
Чудовище!?
Или каквото там си ти.
Кой те създаде?
Защо те има,
и какво желаеш ти?
- Нима не знаеш –
отговори то –
- и нищо не разбрал си?!
Защот` човек що има на земята, вече знай:
Конецът близък е на този свят,
Недей да ахкаш, не мога аз да вярвам, че не знайш:
Любов и радост,
творчество и мир,
приятелство, човечност
хармония и щедрост –
Туй всичко аз не бих изпепелил,
Но аз се храня със жълтици,
и друга гозба аз не бих приел,
а ти, наивник, вече знайш –
жълтиците души изпепеляват,
живота давят в смъртна хватка
деца продават в робство,
с килим от бомби те планетата застилат.
ХА-ХА-ХИ-ХИ-ХО!
Ужасно изнурен, от горестта сломен,
И страшно възмутен,
Възкликнах:
- Кой Франкенщайн създал те е, чудовище от злост?!
Отвърна то във яростната тишина:
- На устните момински дъхът последен ще изпия,
Кръвта ще лоча аз, обезумял,
Недей да казваш, че не се досещаш вече:
Капитализмът аз съм, който се е развилнял!
© Велин Евстатиев All rights reserved.