Дамата с бялата рокля

Mar 10, 2016, 10:25 PM

Poetry » Love

1007 0 3

Навън вали, самотен съм, цигара пуша ..
Мокър път, небето също, а в мене - суша ..
Самият дъжд, шуми, не слуша ..
Оглеждам се, търся в някой да се сгуша ..

Наглед няма никой, все по-силно си вали ..
Нежен глас, от никъде, в главата ми започна да ехти ..
"Хей, момче, самотен и тъжен си, нали?"
Да-отговорих плахо, навярно си сама и ти ..

"Не съм сама, при мен си ти"
Гласът започна все по силно да звъни ..
Прошепнах аз - "Ела ме прегърни"
А отговора беше - "Просто затвори очи"

Послушах я, усетих топлина ..
По бузата ми тихо, се стичаше сълза ..
Макар че бях самотен през нощта ..
Момичето с бялата рокля ме спаси, поне в съня ..

Не сме сами поне в сънищата :)

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

М.И. (Мария)

2016-03-13T00:30:30+02:00

Красотата се крие в мелодичното звучене. Думите се леят. Има градация, силна емоция. Страхотно е!
Поздрави!
Ще следя творбите ти!
TheStranger (Борислав Иванов)

2016-03-11T09:46:23+02:00

Благодаря
Putin (Владимир Владимирович)

2016-03-11T08:12:50+02:00

Затова са мечтите и сънищата за да ни спасяват. Хубав стих!