ДАМГА
Добро утро, госпожо Любов!
Закъсняваш за срещата пак .
Да умра за теб съм готов,
останал немил и недраг
Ти навярно си търсена много?
Все отбягваш ме, виждам те с друг-
нямам право да те осъдя строго
за теб съм невъзможен съпруг.
Нещастна ли беше с мене, Любов?
Безпаричен, без лустро, е моята сцена.
За гуша ме стиска животът суров,
за една истина гола ще се ожена...
Жив съм без теб, но как да живея,
вчера те имаше, не идваш сега?
Чакам на острова, син одисеев,
белязан смъртно с любовна дамга...
© Мимо Николов All rights reserved.
Изкушава и заинтригува!!!