Нощта пише с призрачни нокти поема
със мрачно начало и грозен финал.
Косачът цигулка за прѝглас подема
и слага начало на зъл карнавал.
Мастилени сенки препускат във полка
край огън от страст, който мята искри.
Танцуват и обич, и порив, и болка...
И само срамът под жаравата спи.
Девойка изящна гръдта си разголва
пред момък отруден, със боси нога́.
Последна пощада Гробаря измолват –
незрим параван да им бъде сега. ...