Oct 21, 2016, 2:58 PM

Дано 

  Poetry
273 1 0

Защо ли тъй е тегаво във мене,

какво ли на душата ми тежи?

Дали отминалото старо време

или туй, в което едва съм жив?

Така ли ще тъжа – до край, до гроб

от кросното, изжулило ръцете ми

с това преходно кълбо Живот?...

Докато разнищвах нишки сплетени

на вери и надежди, на добро и зло,

тихичко проплакваше сърцето ми

от приятели, разбили го със взлом...

Скъсаните нишки връзвах,

за да доизтъка моето платно,

но с възлите изтъках си пъзел,

който трябва някак да наредя...

                                               Дано!

 

 

 

 

 

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??