oxy (Оксана Василева)
9 17
Oct 9, 2009, 10:32 AM

Дано 

  Poetry » Other
934 0 2

 

Дано


''Нямам цигари...
и кафе нямам...
а парите съвсем...

Промъквам се тихо,
лягам си рано,
не смея да погледна навън.

Студено ми се струва,
но камината гори,
дървата свършиха.
-Какво пък -
лято е навън.

Бродя като призрак -
сам
в съня си,
а какво ли търся -
може би си ти.


Лодка ли видях
или ми се струва,
че отдавна бродя тук.''

Леле, колко тъжно
и самотно,
колко студ и мрак - 
дано и аз да не стана
като този тук...

© Оксана Василева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Човек който може да напише тези редове - не би останал сам.Предполагам че топлината ти може да спаси не само теб самата и някой друг от студа и мрака на самотата.Само трябва да повярваш че не всичко в живота е черно и мрачно. Ще намериш това което търсиш и всичко ще се промени. Надявам се когато това стане да го споделиш с нас по същия прекрасен начин - в стихове.
  • М дано, дано, мерси
Random works
: ??:??