Нощта мълчи, а аз говоря в мрака.
За нечии ръце, нозе, коси.
Луната уморено ме изчаква,
навярно ще започне да вали.
А аз повтарям... Слушат ли? Едва ли.
Звездите ще въздъхнат на отиване,
а слънцето дори ще ме погали,
когато стане време за прибиране.
И облаците бързат отегчени,
и никой не разбира на света,
че толкова самотно е във мене,
без допира на твоята ръка. ...