Дано да има място за Надеждата...
Не може да чете,
но разпознава знаците
по плъзгащите се наоколо лица...
Едни подхвърлят лепта състрадателно,
а други равнодушно отминават
бездънния му поглед като кладенец...
А в него – глад, подобно вълк
протяга шия към звездите...
А вечерта преглъща мълком
отсъствието на любов
и милостиня...
А вечерта
приготвя вкусни сънища
с рецепти от измачкано списание,
което цял ден гладните очи разгръщаха,
танцувайки по лъскавите страници...
Ще са постеля
тази нощ картинките,
а ако завали - ще станат покрив...
И ще сънува - дом, легло, родители.
В съня ще му е сигурно и топло...
Във миша дупка
скрито самочувствие...
Не плаче... Само тихичко се моли.
Дано и тази нощ осъмне сухо...
Дано не завали и тази нощ...
Дано да мине
утре покрай него
онази леличка, със бялата коса,
която обеща му топла дреха
и му подаде кифла с мармалад...
Дано не дойдат
пак онези - със обувките,
които ритат, без да обясняват...
Защо? И колко? И какво им струва
едно изплашено дете на тротоара...
А на една витрина
разстояние
джуджетата подаръци подреждат...
На Дядо Коледа в чувала ален
дано да има място
за Надеждата...
© Дочка Василева All rights reserved.
Поздравления за трогателното стихотворение и наградата!