tanq_mezeva (Таня Мезева)
1599 21358
Mar 29, 2016, 12:45 AM

Дано е слънце 

  Poetry » Phylosophy
624 0 9

Когато в нас  магията изчезне
и тръгне си унила... За беда.
Изгася тя звездите белоскрежни,
отстъпва мястото си на скръбта.

Прибира си крилата да отдъхне
от полета високоустремен.
А вятърът когато в тях заглъхне,
присяда тихо, шепнейки рефрен:
за вярата, изгаряща дъха ни,
за болката, сълзите, ревността,
за устните изплакали страха си...
за всички неизречени слова.

Когато в нас магията изчезне
умира част от светлата душа.
Превръща се мълчание денят ни,
в сълза огромна сбрало любовта.

Е, утре, нека да е друго време!
Запалена свещица в утринта!
Дано тъгата и скръбта отнеме!
Дано е слънце... грейнало в дланта!


 

© Таня Мезева All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??